Новини

 “The approach team line”
Северната стена на скалната игла е висока 450-500 метра. Предлага красиво, трудно и ангажиращо катерене по невероятен релеф. На нея се намират едва 8 маршрута. Лявата част, тази която е и най-трудна и почти напълно отвесна разполага само с 3 линии. Там, на 19-ти януари, нашият екип добави още една.
Пет разхвърляни катерачни дни в рамките на месец и „The approach team line” (6c, A2+, 540м) стана факт върху северната стена на El Mocho. Катеренето беше накъсвано от опити за изкачване на Серо Торе и други игли, което налагаше фиксиране на парапети /280 метра/ по осъществените вече секции от стената. Най-трудните за прокарване въжета се намираха в основата - второ, трето и четвърто въже отнемаха между 3 и 6 часа - продължително тромаво изкуствено катерене, никога особено рисково, но технично и бавно. Преодоляхме система от напълно глухи цепки, която е барикадирала пътя и за други екипи към далеч по-добрите системи нагоре. Проявихме упоритост и бяхме възнаградени с втората половина на линията, която предлагаше невероятни форми и свободно катерене. Никога не сме си представяли, че ще се натъкнем на такива красиви и странни скални форми-цепки, тавани, странни образувания, скални халки, няколко плитки пещери с кристали... Катеренето върви по превъзходен гранит, на места едрозърнест.
Горди сме да добавим тази нова българска линия на една сериозна стена и да изпълним още една основна точка от проекта ни за тази експедиция!
Името на линията е препратка към трагичния за нас декември, в който бяхме мачкани от непрестанно лошото време, захождахме най-различни върхове и нищо никога не се получаваше, а прибирайки се в хостела, съдържателят се обръщаше към нас ето така:
- Тhe approach team is back! What did you approach this time?
И така нататък, и така нататък.
Линията се състои от 13 въжета, като 8-мо и 13 са общи със съседните Grey Yellow Arrow и Little Big Wall маршрути.
Категориите по въжета са:
1- 6a
2- 6c /А2/
3- 6c, A1+
4- A2+
5- A2
6- 6c
7- 6b
8- 6b+
9- A1+, 6b?
10- 4 кат.
11- 6a+
12- 6b
13- 5+
По цялата линия има 4 болта и 4 скални клина поставени на първите 4 въжета. Рапелните площадки са на болтове и клинове, получи се бърз, удобен и лесен за използване рапелен път.
Като цяло линията хич не е лесна за катерене, особено ако се опита свободно такова. Възможности за стабилно осигуряване в първата половина на маршрута липсват. Използването на birdbeak-ове/якори е задължително. Искахме да се получи "народна" линия, а тя стана...
Катерачи: Мартин Маровски, Виктор Варошкин
Необходим инвентар
- Doubles to #4, Doubles TCUs, Stoppers, 5-6 peckers


Поглед към площадката от силния надвес в началото на 5-то въже.


Осмо въже – винкел, част от Grey yellow arrow – съседна линия.


В ляво се вижда част от Aguja Medialuna – първото ни изкачване в Patagonia. На заден план Cerro Chalten.


Виктор навлиза в труден offwidth, част от девето въже.


Човече на гранитния хоризонт.


Марто по осмо въже.


Вижда се зле поставен френд – единствената възможност за осигуряване. Понякога и тя липсва.


Марто по феноменалните форми на горните системи от цепки. Струва му се трудно, но дава 6c, защото нищо не разбираме от цепки.


В началото на тавана на трето въже.


Горната третина на маршрута предлага невероятен гранит.


Марто on sight-ва 11-то въже под критичния поглед на Cerro Torre.


Поредни тавани по маршрута...


Марто ни селфинира.


Тук има сериозна причина Марто да остане незабелязан.


Flash на въже, което дни по-рано беше прокарано изкуствено.


На върха на El Mocho по премиерен български маршрут, отнел ни около 5 дни, разпиляни в рамките на цял месец.


Събуждане в базовия ни лагер на сутринта след успешното излизане на върха на El Mocho.


С тази линия приключват целите на експедицията в незабравимата долина на Cerro Torre.

Виктор Варошкин