Новини

Становище относно отвореното писмо на Председателя на ФБАК Кирил Русев от 27.01.2006 г.



Алпинизмът по своята същност е спорт и това е се е утвърдило по света и у нас преди много десетилетия. Считам за неуместно и вредно сега да се поставя под съмнение тази му негова характеристика – независимо дали това е мнение на някой отделен човек или дори организация, било тя и държавна. Факта, че алпинизма има и други важни и привлекателни черти не може да омаловажи неговата същност като един от основните съвременни спортове. Той е такъв не само защото десетилетия наред на фишовете на „Спорт ТОТО” под спорт номер 4 беше изписано „Алпинизъм”, а защото има стотици хиляди, даже милиони почитатели и хора по света, които го практикуват като спорт.



Виждам че много хора объркват понятията „спорт” и „състезание”. Имането на състезание по дадена дейност не я прави непременно спорт (например има състезания по надплюване без самото надплюване да е спорт в смисъла в който говорим). Също така липсата на преки състезания и двубои не прави от един спорт нещо друго. Съизмерването в доста спортове става косвено, но достатъчно ясно по утвърдили се критерии и правила. Един от тези спортове е алпинизма. Важна характеристика на алпинизма е неговата висока степен на риск при практикуването му, което го нарежда в утвърдилата се в световен мащаб категория „екстремни спортове”.



Част от хората практикуват алпинизъм без да осмислят дали това е спорт, или пък самите те да имат спортни амбиции. По подобен начин обаче всеки един друг спорт си има привърженици и практикуващи го рекреационно, и други, които го практикуват със спортна насоченост и цели. Така е буквално във всеки един спорт за който се сетите – хората имат различни мотиви за практикуването и съответно различни цели.



В България има много практикуващи алпинизъм, като тук имам в предвид всички които катерят по т.н. „дълги” турове. Част от тях не си поставят някакви високи спортни цели, но друга част си поставят такива: нови маршрути у нас и в чужбина, по големи стени в чужбина, премиерни маршрути по високи, девствени и труднодостъпни върхове, сложно-технически, време за преминаване, спазване на съответен стил и всички останали съвременни критерии за постижения в алпинизма, които са се утвърдили по света.



Една спортна федерация трябва да се интересува и грижи да развива съответния спорт на всичките му нива. Тя трябва да се грижи да прави това, което всеки отделен спортист и клуб не може, и заради което всъщност са се обединили да членуват в нея. Когато федерацията не прави тези неща заради което съществува, рано или късно тя ще се разпадне или ще се видоизмени да обслужва други цели – каквото става в момента във ФБАК.



Хвърлянето на основната вина за плачевното състояние във федерацията върху ДАМС считам за неправилно и за отклоняване на вниманието от основните проблеми в самата федерация и алпинизъм, а именно:



1. Няколко години подред беше умишлено убиван с различни начини и средства. Може да е било и непредумишлено – все тая. Това включва незачитане и дори пречене на водещите алпинисти в България, също пренебрегване дори пречене на най-големите алпийски проекти в последните години: Еверест, К2, Кедар Доум и др.

2. В Управителния съвет няма изявени алпинисти, нито хора, които имат желание (или интерес...) да развиват алпинизъм. Това е основен проблем, защото няма кой да формулира адекватно целите и дневния ред на алпинизма в България. Той е оставен на самотек. Други хора, бидейки отвратени от обстановката в УС, въобще не посещават заседанията му. Трети го напуснаха за да нямат нищо общо. Четвърти пък въобще не искат да влизат в подобна структура виждайки какво става там.

3. За първи път от много години няма функционираща Комисия по алпинизъм (ще е странно да се окаже че функционира такава, пък да не сме забелязали). От тук произтичат много други липси – на план за дейност, цели някакви, национален отбор, и т.н.

4. В много отношения дейността на федерацията се води незаконно и недемократично. Това включва такива „подробности” като:
- функциониране на „колективни” органи като комисии без да протоколират заседанията и решенията си в противоречие на закона (вж. Чл. 40 от ЗЮЛНЦ). Тук става дума за почти всички комисии – т.н. „Комисия екипиране”, „Състезателно катерене” и т.н.;
- разходване на средства „следварително” – т.е. някой изразходва средства без да има протоколирано решение за това (за какво, от къде да се купи, колко и т.н.), след това УС му ги одобрява (вж. публикуваните в сайта на федерацията последни протоколи от заседанията на УС). Така може да функционира една фирма или клуб в частна полза, но не и спортна федерация в обществена полза.
- определени хора извършват някаква дейност от името на федерацията, без за това да се виждат протоколирани решения или проект, след което в противоречие с нормалната практика не се публикува своевременно информация за извършеното. Това по същество е нелегална дейност, а се намираме в 21 век....

5. В ръководството на федерацията има лица, които съучастват във фирми свързани с дейността и, и дори сключват сделки „сами със себе си”. Това е много лоша практика. Във всички известни демократични организации и държави тези неща са разделени: или се занимаваш с бизнес или развиваш обществена дейност. Негативните резултати се виждат вече навсякъде – като се почне от сайта на федерацията, мине се през скалите и се стигне до състезанията финансирани от нея.

Споменатото не е изчерпателен или подробен анализ на дейността на ФБАК, но считам че с отстраняването дори само на тези проблеми нещата в алпинизма и в другите спортове развивани от федерацията ще тръгнат по-добре. Тогава и ДАМС, и потенциалните спонсори – източници на финансиране, ще погледнат с други очи на нас. В противен случай рано или късно хората и клубовете, които не виждат друг изход, ще потърсят някаква друга форма на съюзяване – вариант който за съжаление не е най-добрия за алпийското движение.



30 март 2006 г.

Николай Петков

Зам.председател на АК „Планинец” София