Новини

Становище на Николай Петков относно отвореното писмо на Pредседателя на ФБАК Кирил Русев от 27.01.2006 г.
31 март 2006



Становище относно отвореното писмо на Председателя на ФБАК Кирил Русев от 27.01.2006 г.



Алпинизмът по своята същност е спорт и това е се е утвърдило по света и у нас преди много десетилетия. Считам за неуместно и вредно сега да се поставя под съмнение тази му негова характеристика – независимо дали това е мнение на някой отделен човек или дори организация, било тя и държавна. Факта, че алпинизма има и други важни и привлекателни черти не може да омаловажи неговата същност като един от основните съвременни спортове. Той е такъв не само защото десетилетия наред на фишовете на „Спорт ТОТО” под спорт номер 4 беше изписано „Алпинизъм”, а защото има стотици хиляди, даже милиони почитатели и хора по света, които го практикуват като спорт.



Виждам че много хора объркват понятията „спорт” и „състезание”. Имането на състезание по дадена дейност не я прави непременно спорт (например има състезания по надплюване без самото надплюване да е спорт в смисъла в който говорим). Също така липсата на преки състезания и двубои не прави от един спорт нещо друго. Съизмерването в доста спортове става косвено, но достатъчно ясно по утвърдили се критерии и правила. Един от тези спортове е алпинизма. Важна характеристика на алпинизма е неговата висока степен на риск при практикуването му, което го нарежда в утвърдилата се в световен мащаб категория „екстремни спортове”.



Част от хората практикуват алпинизъм без да осмислят дали това е спорт, или пък самите те да имат спортни амбиции. По подобен начин обаче всеки един друг спорт си има привърженици и практикуващи го рекреационно, и други, които го практикуват със спортна насоченост и цели. Така е буквално във всеки един спорт за който се сетите – хората имат различни мотиви за практикуването и съответно различни цели.



В България има много практикуващи алпинизъм, като тук имам в предвид всички които катерят по т.н. „дълги” турове. Част от тях не си поставят някакви високи спортни цели, но друга част си поставят такива: нови маршрути у нас и в чужбина, по големи стени в чужбина, премиерни маршрути по високи, девствени и труднодостъпни върхове, сложно-технически, време за преминаване, спазване на съответен стил и всички останали съвременни критерии за постижения в алпинизма, които са се утвърдили по света.



Една спортна федерация трябва да се интересува и грижи да развива съответния спорт на всичките му нива. Тя трябва да се грижи да прави това, което всеки отделен спортист и клуб не може, и заради което всъщност са се обединили да членуват в нея. Когато федерацията не прави тези неща заради което съществува, рано или късно тя ще се разпадне или ще се видоизмени да обслужва други цели – каквото става в момента във ФБАК.



Хвърлянето на основната вина за плачевното състояние във федерацията върху ДАМС считам за неправилно и за отклоняване на вниманието от основните проблеми в самата федерация и алпинизъм, а именно:



1. Няколко години подред беше умишлено убиван с различни начини и средства. Може да е било и непредумишлено – все тая. Това включва незачитане и дори пречене на водещите алпинисти в България, също пренебрегване дори пречене на най-големите алпийски проекти в последните години: Еверест, К2, Кедар Доум и др.

2. В Управителния съвет няма изявени алпинисти, нито хора, които имат желание (или интерес...) да развиват алпинизъм. Това е основен проблем, защото няма кой да формулира адекватно целите и дневния ред на алпинизма в България. Той е оставен на самотек. Други хора, бидейки отвратени от обстановката в УС, въобще не посещават заседанията му. Трети го напуснаха за да нямат нищо общо. Четвърти пък въобще не искат да влизат в подобна структура виждайки какво става там.

3. За първи път от много години няма функционираща Комисия по алпинизъм (ще е странно да се окаже че функционира такава, пък да не сме забелязали). От тук произтичат много други липси – на план за дейност, цели някакви, национален отбор, и т.н.

4. В много отношения дейността на федерацията се води незаконно и недемократично. Това включва такива „подробности” като:
- функциониране на „колективни” органи като комисии без да протоколират заседанията и решенията си в противоречие на закона (вж. Чл. 40 от ЗЮЛНЦ). Тук става дума за почти всички комисии – т.н. „Комисия екипиране”, „Състезателно катерене” и т.н.;
- разходване на средства „следварително” – т.е. някой изразходва средства без да има протоколирано решение за това (за какво, от къде да се купи, колко и т.н.), след това УС му ги одобрява (вж. публикуваните в сайта на федерацията последни протоколи от заседанията на УС). Така може да функционира една фирма или клуб в частна полза, но не и спортна федерация в обществена полза.
- определени хора извършват някаква дейност от името на федерацията, без за това да се виждат протоколирани решения или проект, след което в противоречие с нормалната практика не се публикува своевременно информация за извършеното. Това по същество е нелегална дейност, а се намираме в 21 век....

5. В ръководството на федерацията има лица, които съучастват във фирми свързани с дейността и, и дори сключват сделки „сами със себе си”. Това е много лоша практика. Във всички известни демократични организации и държави тези неща са разделени: или се занимаваш с бизнес или развиваш обществена дейност. Негативните резултати се виждат вече навсякъде – като се почне от сайта на федерацията, мине се през скалите и се стигне до състезанията финансирани от нея.

Споменатото не е изчерпателен или подробен анализ на дейността на ФБАК, но считам че с отстраняването дори само на тези проблеми нещата в алпинизма и в другите спортове развивани от федерацията ще тръгнат по-добре. Тогава и ДАМС, и потенциалните спонсори – източници на финансиране, ще погледнат с други очи на нас. В противен случай рано или късно хората и клубовете, които не виждат друг изход, ще потърсят някаква друга форма на съюзяване – вариант който за съжаление не е най-добрия за алпийското движение.



30 март 2006 г.

Николай Петков

Зам.председател на АК „Планинец” София




София 1142, бул. "Васил Левски" 75
тел./факс (+359 2) 930 05 32; e-mail: office@bfka.org
Булстат 121213771, банкова сметка: Райфайзенбанк,
IBAN - BG86RZBB91551001950421, BIC - RZBBBGSF