Новини

СТАНОВИЩЕ

На Националното училище за планински водачи



Отностно:

Отвореното писмо до алпийските клубове в България от Председателя на БАК – Кирил Русев





Националното училище за планински водачи – Черни Осъм, съществува от 2000 година. В него се обучават ученици от ІХ до ХІІІ клас по учебни планове и програми, целящи създаване на умения, знания и навици у учениците, да се справят с всички ситуации в планините. Тук учениците стават изградени планинари. Резултатите за това вече се виждат в завършилия първи випуск през 2005 година, в сегашните абитуриенти, в по-малките ученици.

Казвам всичко това, защото в основата на обучението на всички ученици е алпинизмът. Тук учениците изучават всички негови форми. По програма всички се занимават с тези форми, а някои от тях станаха и много добри спортни катерачи, ски-алпинисти,класически алпинисти. Разлика в училището между трите разновидности, които са в основата на дейностите и на ФБАК, не се прави. Взаимодействието между всички е впечатляващо и много добро – нещо, за жалост, липсващо в дейноста на ФБАК.

Това, естественно поражда конфликти, както между членовете на УС на ФБАК, така и между клубовете по места, а така също и между отделните алпинисти, катерачи, ски-ралиджии. Тези конфликти за съжаление, са подкрепяни усърдно през годините от отделни членове на УС на ФБАК. Подкрепата продължава и в момента и тя е насочена главно към чиновническото отношение, битуващо в ДАМС, по-рано Министарство, че само, където има състезания може, да се говори за спорт, и че ДАМС ще финансира само такива дейности, които са спортове.

Пак казвам, за съжаление, през изминалите години, след краха на мрако-бесническия социализъм, ръководствата на българския алпинизъм не са направили нищо, за да покажат и докажат на ДАМС, че алпинизмът в неговия класически вид, свързан с изкачването на стени и върхове, е също такъв спорт, каквито са всички останали спортове в България и в света; че макар да няма състезателен характер, алпинизмът е съпътстван от един много сериозен и отговорен спортно-тренировъчен режим, който е несравнимо по труден от режима на десетки други спортове, толерирани от ДАМС.

Пак, за съжаление, никой от ръководствата на ФБАК през предходните години не е напомнил на чиновниците на ДАМС, че по времето на оня строй, в България изкачването на връх, висок 7000 метра се равнява на Европейски рекорд, а на осемхилядник – на световен рекорд.

Какви, ако не спортисти от най – висока класа, могат да се нарекат алпинистите, изкачили най – трудните сверни стени в Алпите, в сред които зимните изкачвания на Айгер, Метерхорн, Гранд Жорас, ръбът Френе към Мон Блан. И какви са тогава хората, стигнали до най-високите точки на Памирските седемхилядници Комунизъм, Ленин, Корженевска; в Хиндукуш, на други високи върхове в Андите, Индииските Хималаи. А изкачванията на Лхотце, Еверест, Шиша Пангма, Макалу, Манаслу, Нанга Парбат, Броудпик, Гашербрум ІІ. Нима до тези върхове стигащи митичните за обикновенния човек повече от осемхиляди метра може да стигне някой, който не е спортист. Защо тогава ДАМС отрича това. Кой е дал право на някого, да зачеркне с лека ръка изключителните усилия на стотици български алпинисти. Нима заради чиновническото отношение и създадените нормативни документи, ще бъде изтрита паметта на Христо Проданов; Атанас Кованджиев; Радко Бреянов; Цанко Бангиев; Христо Христов; Мариана Масларова; Йорданка Димитрова; Людмил Янков и много други българи, заплатили с най-ценното – своя живот, като са се занимавали с алпинизъм. Посочените имена са на изключително големи алпинисти. Нима те не са спортисти? ...

Чест прави на сегашния председател на ФБАК, че поставя за пръв път открито въпроса за мястото на алпинизма сред основните дейности на ФБАК. Другите – спортно катерене и ски-алпинизмът са допълнителни, възникнали заради алпинизма и създадени от алпинисти. Ето защо не може да има никъкво съмнение за това дали алпинизмът е спорт.

Той е спорт. Много сириозен спорт. И който отрича това, е обречен на забвение.



С Уважение!



Минко Занковски, Директор на Национално училище за планински водачи; Майстор на спорта по алпинизъм от 1976 година; Заслужил майстор на спорта по алпинизъм от 1982 година.